Your browser isn’t supported any longer. Update it to obtain the ideal YouTube experience and our newest attributes. Learn more

Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение... “

Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси

Все още има шанс за традиционния поминък на родопчани, според стопанинът на ферма „Санта Клаус“

Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.

. Немилостивата природа не ги жали, поставя на крайно изпитание физическата им издръжливост, а те като че ли черпят отнякъде тайнствена сила и неуморно... трупат златни снопи

Кулминацията е кратка, ярка, въведена внезапно, изненадваща, преобръщаща хода на разказа – вестта за смъртта на Пенка. Развръзката е потвърждаването на страшната вест, портретът на мъртвата девойка, стичането на селото на Пенкината нива, всеобщата покруса, сломеният Никола. Епилогът изобразява друго, коренно различно състояние на полето – безлюдно, опустяло, скръбно в деня на погребението на Пенка.

А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.

          Удълженото развитие на действието до върховия момент, диалогът, пейзажът и контрастът са композиционни решения, чрез които се разкрива преди всичко вътрешният свят на героите (чувства, състояния, преживявания), а не толкова външният свят.

Той използва момента, за да съобщи на майка си нещо много важно – че иска да се ожени за Пенка („Майко, я си почини и послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще ти стане“)

Жътвата - финалната точка при успешното отглеждане на рапица ПРИБИРАНЕ НА РАПИЦАТА

Основната тема в разказа „По жътва“ на Елин Пелин е човекът и ???? неговото отношение към труда, който може да окрилява, но и да погубва най-ценното – живота.

          Разнообразието от мотиви се събира в един „център“ – преживяванията на човека в трудов делник и в тъжен празник.

Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др.